В една къща има различни типове помещения. Основните помещения за живеене са тези, в които обитателите прекарват по-голямата част от времето си (дневна, трапезария, кухня и спални). Има още обслужващите помещения (складове, санитарни възли, котелни, гараж) и специфични помещения (кабинети, библиотеки, фитнеси). Ослънчаването на къщата третира главните помещения и тяхното ориентиране по световните посоки. България се намира в Северното полукълбо, което обуславя директно слънцегреене от изток, юг и запад. Това са и най-предпочитаните посоки за разположение на основните помещения на къщата.
Доброто ослънчаване на помещенията има много ползотворно влияние върху обитателите. На първо място се постига добър микроклимат понеже слънчевите лъчи унищожават вредните микроорганизми във въздуха. По естествен начин се постига добра хигиена на средата за живеене. През слънчевите зимни дни лъчите навлизат дълбоко в стаите и повишават значително температурата в ослънчените помещения, което от своя страна пести енергия и средства за отопление. Добре осветената стая подобрява тонуса и допринася за доброто психическо и физическо здраве на обитателите си. Не на последно място трябва да се отбележи и минимизирането на употребата на изкуственото осветление. Това е важно по две причини: първо се намалява консумацията на електроенергия, която ежегодно покачва своята цена и второ – не се напрягат очите на човек, понеже те са пригодени да функционират най-добре на естествена светлина. Естествената светлина е с най-високо качество и е най-ефикасния светлинен източник на разположение днес. Тя също така е и безплатна, което не е маловажно.
Ако направим виртуално разпределение на помещенията в една къща, то правилното място на дневната е на юг. По този начин тя ще получи максимално ослънчаване без да прегрява от силното западно слънце. Мястото на спалнята е на изток или юг. Макар и западът да е добре ослънчен, ниското слънце води до прегряване което не е добре за здрав нощен сън. Мястото на кабинета, библиотеката и сервизните помещения е на север. Северът е най-неблагоприятната посока и затова стълбищните клетки и обслужващите помещения е добре да се разположат там. Кабинетът и библиотеката са с висока функционална стойност, но те се разполагат на север по друга причина. Равномерната естествена дифузна светлина в помещението е перфектна за четене и творческа работа. Разбира се теорията е едно, а конкретния парцел със своите специфични особености е нещо съвсем различно. Правилата се използват за насока, но винаги се стига до компромисен вариант, когато се налага такъв.
Говорейки за ослънчаване няма как да не засегнем и обратния ефект – прекомерното ослънчаване или преослънчаването. Понякога в желанието си да осигурим максимално остъкляване, ние архитектите допускаме прекомерно прегряване на помещенията. Това разбира се понижава комфорта на обитаване и води със себе си нови разходи за климатизация. За да се предпазят помещенията от прегряване може да се използват редица мерки. Пасивните мерки са свързани с конфигурацията на елементите на къщата– наличието на балкони, еркери, козирки и стрехи, които да засенчват помещенията и да ги защитават от директните лъчи на слънцето. Хубавото в случая е, че лятното слънце е високо и всяка достатъчно голяма издатина би защитила стаите, докато през зимата ниското слънце влиза невъзпрепятствано. Пасивните мерки излизат и най-евтино, понеже бидейки част от сградата, те изпълняват двойна функция и не се налага използването на активни или специализирани мерки.
Когато няма възможност да се използват пасивни мерки или естетиката на къщата не позволява това, архитектът може да прибегне до специализирани слънцезащитни елементи. Това са жалузите, външните щори и тентите. Изборът при тях е огромен и границите са единствено във въобръжението на проектанта. Активните мерки за защита от преослънчаване са особено актуални при ниско-енергийните и пасивните къщи.
Каквито и мерки да изберете, хубаво е да имате в предвид силата и потенциала на слънцето. То може да бъде ваш съюзник в превръщането на вашата къща в уютен дом.
