Облицовки от естествен камък

Камъкът е един от малкото строителни материали, който е използван без прекъсване през цялата човешка история от древността до днес. Въпреки това той не е загубил очарованието си и е предпочитан материал при проектирането на къщи. Макар и вече да не се използват якостните качества на камъка за изграждане на стените, неговите естетически качества са ненадминати при оформянето на фасадите и в интериора. Естественият камък създава усещане за уют, топлина и лукс. Неговото присъствие приобщава къщата към природата и органично свързва визията към околната среда. В днешно време основната употреба на камъка в строителството на къщи е под формата на стенни облицовки и настилки. Многообразието от форми, обработки и цветове гарантира уникалност на къщите. Целта на тази статия е да обърне внимание на основните видове естествен камък използван за облицовка и декорация на стени. В зависимост от избора му къщата може да изглежда ултрамодерна, традиционна или пасторална. Тя може да създава усещане за китна селска къща или луксозна градска вила. Всичко това е подвластно на правилния избор на камък за конкретния проект.

Видове каменни облицовки и зидарии

1. Облицовки от формовани плочи

   Обработените каменни плочи създават усещане за ред, членение, порядък и са характерни за градските къщи. Най-често използваните материали са варовик, гранит и гнайс. Първите два камъка могат да бъдат полирани като по този начин подсилват усещането за луксозна градска къща.

   • Варовикови плочи – използването на този материал е свързано с градската среда. Със своя рафиниран вид и форма плочите от варовик са присъщи на градската къща. Варовикът е един от най-използваните в строителството скали. Може да бъде тип Глиц, тип Бочарда, полиран и шлайфан. Цветът му е от млечно бял до светло бежов. Къщите облечени във варовик се открояват с изящество и стил.

     

     

     

   • Гранитни плочи – често използването му е символ на здравина, монументалност, лукс и съвършенство. Това е материалът за ценителите на изтънченият дизайн и архитектурния разкош. Неговите качества като голяма студоустойчивост и ниска влагопоглъщаемост са незаменими при външните облицовки, които са изложени на сурови атмосферни условия. Полираните гранитни плочи кореспондират добре на огледалните (отразяващи) витрини на къщите, като подсилват впечатлението за ексклузивност и лукс. Предлагат се в най-различни цветове и размери, които обуславят и естетическото превъзходство на гранита пред останалите камъни. Обикновено дебелината на облицовъчните плочи е 2-3см.

     

     

     

   • Гнайс – за разлика от предходните два материала гнайсът не позволява шлайфане и полиране. Плочите са леко грапави. Рязаните плочи от гнайс са свързващото звено между свръх обработените каменни облицовки на градските къщи и естествените неформовани облицовки при пасторалните (селски, планински) къщи. Рязаният гнайс се използва еднакво добре при къщите с модерна визия, както и при традиционните къщи, когато целта е да постигне по-съвременно звучене. Плочите са с дебелина 2-4см. В цветово отношение гнайсът е сив, жълтеникав, бежов, тъмен (черен).

     

     

     

2. Облицовка от неформовани плочи

   Със своите многоъгълни форми и разнообразни размери полигоналните плочи от гнайс създават усещането за селска къща. Рафинираната им предна повърхност, привидния безпорядък при реденето на плочите и начупените им форми подхождат на пасторалната среда на българското село. Плочите са с дебелина 2-4см. Фугите могат да са нюансни или контрастни, когато се цели подчертаване на индивидуалните плочи.

   

   

   

3. Суха каменна зидария

   Това е мощна каменна зидария, която се гради успоредно на тухлената стена. Трудно може да се нарече облицовка поради факта, че почти винаги е самоносеща се. Дебелината на каменните блокове е около 10-30см. Макар и грубовати, блоковете се редят на редове. Красотата на тази зидария идва от факта, че не се забелязва разтвора, който скрепява блоковете. Такава стена въздейства с масивността си и е особено подходяща за планински къщи и вили, където се създава усещането, че сградата израства от терена. Поради по-грубоватия си облик мястото и силата на такава зидария е в среда с доминираща природа.

   

   

   

4. Глиц зидария

   При глиц зидарията елементите са много по-малки в размери от сухата зидария, както в дебелина (около 2-6см), така и в ширина и височина. Това си е истинска облицовка, която може да се носи от стената. При глиц зидарията се постига по-рафиниран облик. Стената се растеризира с хоризонтални ивици с малка ширина, които създават детайл и допринасят за красотата на визията. Глиц зидарията е подходяща за ваканционни къщи, вилни сгради, пасторални имения. Добър ефект се получава при комбинирането на глиц зидарията с формованите плочи като контрастът се използва за подчертаване на определени елементи.

   

   

   

5. Рязана зидария

   По размер на блоковете рязаната зидария се намира между глиц и сухата зидария. Елементите са с дебелина 10-12см.

   

6. Речни камъни

   Зидарията с речни камъни не следва ясна логика по хоризонтала или вертикала. Мощните каменни блокове поставни хаотично и в безпорядък кореспондират с природната среда. Това е една от най-автентичните каменни зидарии поради факта, че елементите не са обработени по никакъв начин. Блоковете остават с такава формата с каквато са добити от природата. Дебелината на стената се увеличава значително, но това подобрява и микроклимата в помещението поради подобрената изолация.

   

   

   Днес ефектът и естетиката на речните камъни може да се постигне и с облицовка с обработени плочи от гнайс, които са с дебелина около 2-4см.

   

   

   

В строителството се използват много други видове естествени камъни, някои по-екзотични, други не. Съществува огромно разнообразие, но целта на статията е да представи най-срещаните и използвани видове в нашата практика. Монтирани правилно облицовките и зидариите от естествен камък са много издържливи на атмосферните условия, не се нуждаят от поддръжка и запазват естетическите си качества за десетилетия.