Понятието „топлоизолационна система“ обозначава пълния набор от елементи, които са необходими за постигане на ефективна топлоизолация – започвайки от обработка на фасадната стена, преминавайки през правилното монтиране на топлоизолационните плоскости посредством дюбели и завършвайки със защитаването на топлоизолационните панели с армирана със стъкло-текстилна мрежа шпакловка. Добре е топлоизолационната система да е сертифицирана, което означава, че тя е произведена според определени норми и отговаря на конкретни технически изисквания. Обикновено тези системи се разработват от фирмите производители на топлоизолационни панели. Стриктното спазване на изискванията на топлоизолационната система е гаранция за качество.

    Най-често използваните видове топлоизолационни плоскости и рула, които намират приложение и в България са:  EPS (експандиран полистирен),  XPS (екструдиран полистирен), стъклена и каменна вата. Нека разгледаме по-обстойно отделните видове изолации.

    Изолационните плочи от експандиран полистирен /EPS/ са с  паропропускливост близка до тази на традиционните строителни материали, което я прави най-подходяща за изолация на фасадни стени. Поради отворената структура на порите EPS e водопропусклив и водопоглъщащ материал, затова е необходимо, ако се използва за изолиране на покривни тераси или неизползваеми плоски покриви, той да е добре защитен от атмосферната вода и влага посредством подходяща хидроизолационна система.  Плоскостите EPS не изпускат вредни газови емисии.

    Изолационните плочи от екструдиран полистирен /XPS/ са с голяма механична якост. Поради затворената структура на порите XPS е паро- и водонепропусклив. Поради тези си качества XPS намира широко приложение при плоските покриви и тераси, при така наречения „обърнат покрив“ и при топлоизолиране на помещенията отвътре. XPS е правилния избор, когато  топлоизолирането на фасадната стена не може да стане отвън. В този случай XPS не позволява на парите от помещението да навлязат в слоевете на стената и да влошат нейните топлоизолационни качества.

    Каменната вата е негорим, нестареещ и силно паропропусклив материал. При нея може да се постигне в най-голяма степен ефекта на „дишащата стена“. Парите от помещенията свободно преминават през структурата на стената и по този начин създават здравословен и уютен микроклимат. Каменната вата е и първокласна шумоизолация. Системата е устойчива на екстремни атмосферни условия и топлинни натоварвания. Не на последно място каменната вата е с клас по реакция на огън А1.

    Един от основните въпроси, които се задават при санирането на сгради е дали топлоизолацията да бъде поставена отвън или отвътре. Определено външната топлоизолация е за предпочитане, когато говорим за постоянно обитаване на помещенията. В този случай конструкцията на сградата заедно със стените и останалите елементи поемат топлината от помещенията и поради своята голяма топлинна инерция те контролират пиковете и спадовете в отоплението. Помещенията се загряват по-бавно понеже на конструкцията и отнема време да достигне необходимата температура. При постоянно обитаване това е без значение, защото този процес се случва веднъж годишно през есента, когато сградата се отоплява за пръв път. Не така стои въпросът при вилните сгради, които през по-голямата част от времето са необитаеми, а отоплението е необходимо главно през уикендите. Тогава не е целесъобразно да се отоплява конструкцията, защото докато тя повиши температурата си почивката ще е свършила. През това време обаче обитателите ще изпитват постоянно усещане за студ. Вътрешната топлоизолация екранира студената стена и тогава е необходимо да се загрее само въздуха в помещенията. Те от своя страна се загряват бързо, но и бързо изстиват след спиране на отоплението.

    Постигането на пълен топлоизолационен плик на сградата означава да се изолират всички елементи и да се елиминират обичайните топлинни мостове, които развалят цялостния ефект от топлоизолацията. Местата, на които трябва да се обърне особено внимание, са зоните около прозорците и вратите, външните ъгли на помещенията, зоната на допир на стената с плочата, всички издатини на сградата (еркери, балкони и козирки) и всички хоризонтални елементи, които граничат с външен въздух. Поради свойството на топлия въздух да се издига нагоре от таваните се губи най-много топлина.

    В заключение едва ли трябва да повтаряме преимуществата на топлоизолираните сгради пред останалите, но може би трябва отново да споменем, че техните най-съществените плюсове са осигурения по-висок комфорт на живот при по малки експлоатационни разходи за отопление. Днес топлоизолирането на сградите се отъждествява със зелена и щадяща природата технология, която намалява въглеродния отпечатък на сградата. Тя е един от елементите на устойчивото строителство.

    Доброто ослънчаване на помещенията има много ползотворно влияние върху обитателите. На първо място се постига добър микроклимат понеже слънчевите лъчи унищожават вредните микроорганизми във въздуха. По естествен начин се постига добра хигиена на средата за живеене. През слънчевите зимни дни лъчите навлизат дълбоко в стаите и повишават значително температурата в ослънчените помещения, което от своя страна пести енергия и средства за отопление. Добре осветената стая подобрява тонуса и допринася за доброто психическо и физическо здраве на обитателите си. Не на последно място трябва да се отбележи и минимизирането  на употребата на изкуственото осветление. Това е важно по две причини: първо се намалява консумацията на електроенергия, която ежегодно покачва своята цена и второ – не се напрягат очите на човек, понеже те са пригодени да функционират най-добре на естествена светлина. Естествената светлина е с най-високо качество и е най-ефикасния светлинен източник на разположение днес. Тя също така е и безплатна, което не е маловажно.

    Ако направим виртуално разпределение на помещенията в една къща, то правилното място на дневната е на юг. По този начин тя ще получи максимално ослънчаване без да прегрява от силното западно слънце. Мястото на спалнята е на изток или юг. Макар и западът да е добре ослънчен, ниското слънце води до прегряване което не е добре за здрав нощен сън. Мястото на кабинета, библиотеката и сервизните помещения е на север. Северът е най-неблагоприятната посока и затова стълбищните клетки и обслужващите помещения е добре да се разположат там. Кабинетът и библиотеката са с висока функционална стойност, но те се разполагат на север по друга причина. Равномерната естествена дифузна светлина в помещението е перфектна за четене и творческа работа. Разбира се теорията е едно, а конкретния парцел със своите специфични особености е нещо съвсем различно. Правилата се използват за насока, но винаги се стига до компромисен вариант, когато се налага такъв.

    Говорейки за ослънчаване няма как да не засегнем и обратния ефект – прекомерното ослънчаване или преослънчаването. Понякога в желанието си да осигурим максимално остъкляване, ние архитектите допускаме прекомерно прегряване на помещенията. Това разбира се понижава комфорта на обитаване и води със себе си нови разходи за климатизация. За да се предпазят помещенията от прегряване може да се използват редица мерки. Пасивните мерки са свързани с конфигурацията на елементите на къщата– наличието на балкони, еркери, козирки и стрехи, които да засенчват помещенията и да ги защитават от директните лъчи на слънцето. Хубавото в случая е, че лятното слънце е високо и всяка достатъчно голяма издатина би защитила стаите, докато през зимата ниското слънце влиза невъзпрепятствано. Пасивните мерки излизат и най-евтино, понеже бидейки част от сградата, те изпълняват двойна функция и не се налага използването на активни или специализирани мерки.

    Когато няма възможност да се използват пасивни мерки или естетиката на къщата не позволява това, архитектът може да прибегне до специализирани слънцезащитни елементи. Това са жалузите, външните щори и тентите. Изборът при тях е огромен и границите са единствено във въобръжението на проектанта. Активните мерки за защита от преослънчаване са особено актуални при ниско-енергийните и пасивните къщи.

    Каквито и мерки да изберете, хубаво е да имате в предвид силата и потенциала на слънцето. То може да бъде ваш съюзник в превръщането на вашата къща в уютен дом.

   Нека започнем с това, че архитектурата е професия, но и изкуство. В смисълът си тя често е обвързана с крупни суми – за измисляне и строителство, за сътворяване и реализиране. В по-голямата си част архитектурата е занаят, осъществяващ се в неделима зависимост от времето, мястото и хората. И този занаят като останалите такива има своите тънкости и особености. Проектите на къщи и готовият резултат – желаната къща за конкретния собственик, могат да бъдат постигнати по много и различни начини, като всеки от тях изисква различно време и ресурси /пари/.

   Стоежът на една къща, дори и най-малката, е начинание, което изисква немалко средства, които по време на криза масово не достигат. Възниква логичният въпрос: ако не ми стигат парите за мечтаната къща кое да жертвам в името на идеята все пак да имам къща: да смаля квадратурата или да използвам по-евтини материали? Дали трябва да строя или да купя готова къща? Дали изобщо търся къща или апартамент? Дали целя проект на къща или проект на вила? Това са само част от въпросите, през които всеки преминава преди да изясни първо пред себе си своята идея в зародиш – идеята за проект на Своята къща.

   Стигне ли се до компромиси, то те  винаги се постигат трудно, защото къщата, за която всеки мечтае е винаги по-просторна, по-разчупена, по-уникална, и още много „по”-та от реалните възможности, от истинската ни платежоспособност. От друга страна за разлика от покупката на апартамент, строителството на къща е начинание с дългосрочна перспектива, за някои дори призвание или пък единствено материално осмисляне на спестените /спечелени, наследени, придобити…/ пари. Ползвайки се  поне от две поколения във всеки род, дори и един грешен избор по време на нейното проектиране може да компрометира цялото бъдещо ползване на дома. Проектът на една къща се прави след обстоен и изчерпателен разговор с клиента – за важните параметри в заданието, и за тези които са просто пожелателни; от кои неща клиента е готов да се откаже, ако се наложи да се редуцира цената на строителството и кои трябва да присъстват задължително и т.н. Проектите на къщите следва да се правят с възможност за бъдещо  преустройство и възможна смяна на предназначението на помещенията, ако и когато това е необходимо, за да може да бъдат посрещнати променените нужди на семейството на един по-следващ етап от живота.

   Хората често забравят или по-скоро не знаят, че цената на проектирането е една нищожна част от реалната себестойност на къщата. В действителност цената на проектите възлиза на 3-5% от цялата сума, а един некачествен проект може да оскъпи строителството с много проценти. Ето някои конкретни аспекти от проектантския процес, които могат да бъдат взети под внимание и които могат да спестят много от ограничените средства на клиента:

- оптимизиране на квадратурата на помещенията, като се имат предвид следните данни: минималната квадратура на една спалня е 12 квадрата, оптималната е 15-16, над 25 е вече лукс. Човек трябва да си направи реалистична преценка колко да са големи стаите в къщата;

- оптимизиране на броя и вида на помещенията: дневната е задължителна, но броя на спалните трябва да бъде внимателно уточнен. Особено внимание се обръща и на допълнителните помещения, които трябва да присъстват в една къща (котелно, склад за продукти, склад за инструменти за двора, гардеробно и т.н.);

- необходим ли е гараж или паркомясто би свършило същата работа. Гаражът трябва да се отоплява, а и трябва да се вземат предвид материалите, които ще са необходими за неговото строителство;

- преценяване и подбиране на правилните строителни материали: на пазара има вече доста видове тухли, всеки от които има своите предимства. Понякога цената за самия материал не е определяща а процесите, които той изисква след себе си до пълното завършване на къщата. Например една зидана стена се нуждае от гипсова мазилка, колоркит и боя. Стена от гипсокартон би спестила гипсовата мазилка. Сухото строителство спестява време и разходи;

- зониране и групиране на помещенията, за да се съкрати пътя на инсталациите, както и да се намали площта на коридорите;

- с топлоизолацията компромис не трябва да се прави, защото тя ще се изплати неколкократно в процеса на експлоатацията на къщата;

- етапност в строителството (ако това е възможно): всеки проект би могъл да се разработи за поетапно строителство. Например първо се строи къщата, а в един по-следващ етап се строи гараж, външен склад, масивна ограда или зона за барбекю и др. В по-редки случаи може да се предвиди етапност в строителството и по височина (първо се строи един етаж, а след години се довършва и втория или третия и т.н.);

- мисъл в перспектива – използване на енергоспестяващи технологии, които ще се изплатят във времето: възобновяемите източници на енергия биха спестили огромна част от сметките за електроенергия при ползването на къщата.

- каква да е къщата: едноетажна, двуетажна или…. Стълбището отнема 8-10 квадрата от площта на всеки етаж;

- без стоманобетонна плоча под скатния дървен покрив: макар, че според мен тази плоча има своето значение, тя увеличава разходите по строителството без реално да се използва;

- детайлите по фасадата трябва да присъстват, макар и пестеливо за хората с нисък бюджет. Все пак домът е наслада и на сетивата, както и повод за гордост на стопанина. Една красива къща доставя удоволствие на своите собственици, на техните съседи, както и на всички видели я.

   Като извод мога да обобщя, че проектът на всяка къща се прави от архитект, но прилича на собствениците си. Те са тези, които са най-заинтересовани тя да изглежда и да се реализира според очакванията им. По тази причина и комуникацията между проектант и клиент е не само много важна, а основополагаща за бъдещи успешни и за двете страни услуга и продукт. Страните трябва да си комуникират и партнират активно, за да може крайният продукт да удовлетворява всички и да няма разочаровани. Защото както разбрахме и архитектурата като останалите изкуства е само занаят и работа, а проектите са само линии върху хартията, докато не бъдат реализирани наяве, докато идеята не се превърне в продукт и очакванията не бъдат оправдани.