Видове каменни облицовки и зидарии

1. Облицовки от формовани плочи

   Обработените каменни плочи създават усещане за ред, членение, порядък и са характерни за градските къщи. Най-често използваните материали са варовик, гранит и гнайс. Първите два камъка могат да бъдат полирани като по този начин подсилват усещането за луксозна градска къща.

   • Варовикови плочи – използването на този материал е свързано с градската среда. Със своя рафиниран вид и форма плочите от варовик са присъщи на градската къща. Варовикът е един от най-използваните в строителството скали. Може да бъде тип Глиц, тип Бочарда, полиран и шлайфан. Цветът му е от млечно бял до светло бежов. Къщите облечени във варовик се открояват с изящество и стил.

     

     

     

   • Гранитни плочи – често използването му е символ на здравина, монументалност, лукс и съвършенство. Това е материалът за ценителите на изтънченият дизайн и архитектурния разкош. Неговите качества като голяма студоустойчивост и ниска влагопоглъщаемост са незаменими при външните облицовки, които са изложени на сурови атмосферни условия. Полираните гранитни плочи кореспондират добре на огледалните (отразяващи) витрини на къщите, като подсилват впечатлението за ексклузивност и лукс. Предлагат се в най-различни цветове и размери, които обуславят и естетическото превъзходство на гранита пред останалите камъни. Обикновено дебелината на облицовъчните плочи е 2-3см.

     

     

     

   • Гнайс – за разлика от предходните два материала гнайсът не позволява шлайфане и полиране. Плочите са леко грапави. Рязаните плочи от гнайс са свързващото звено между свръх обработените каменни облицовки на градските къщи и естествените неформовани облицовки при пасторалните (селски, планински) къщи. Рязаният гнайс се използва еднакво добре при къщите с модерна визия, както и при традиционните къщи, когато целта е да постигне по-съвременно звучене. Плочите са с дебелина 2-4см. В цветово отношение гнайсът е сив, жълтеникав, бежов, тъмен (черен).

     

     

     

2. Облицовка от неформовани плочи

   Със своите многоъгълни форми и разнообразни размери полигоналните плочи от гнайс създават усещането за селска къща. Рафинираната им предна повърхност, привидния безпорядък при реденето на плочите и начупените им форми подхождат на пасторалната среда на българското село. Плочите са с дебелина 2-4см. Фугите могат да са нюансни или контрастни, когато се цели подчертаване на индивидуалните плочи.

   

   

   

3. Суха каменна зидария

   Това е мощна каменна зидария, която се гради успоредно на тухлената стена. Трудно може да се нарече облицовка поради факта, че почти винаги е самоносеща се. Дебелината на каменните блокове е около 10-30см. Макар и грубовати, блоковете се редят на редове. Красотата на тази зидария идва от факта, че не се забелязва разтвора, който скрепява блоковете. Такава стена въздейства с масивността си и е особено подходяща за планински къщи и вили, където се създава усещането, че сградата израства от терена. Поради по-грубоватия си облик мястото и силата на такава зидария е в среда с доминираща природа.

   

   

   

4. Глиц зидария

   При глиц зидарията елементите са много по-малки в размери от сухата зидария, както в дебелина (около 2-6см), така и в ширина и височина. Това си е истинска облицовка, която може да се носи от стената. При глиц зидарията се постига по-рафиниран облик. Стената се растеризира с хоризонтални ивици с малка ширина, които създават детайл и допринасят за красотата на визията. Глиц зидарията е подходяща за ваканционни къщи, вилни сгради, пасторални имения. Добър ефект се получава при комбинирането на глиц зидарията с формованите плочи като контрастът се използва за подчертаване на определени елементи.

   

   

   

5. Рязана зидария

   По размер на блоковете рязаната зидария се намира между глиц и сухата зидария. Елементите са с дебелина 10-12см.

   

6. Речни камъни

   Зидарията с речни камъни не следва ясна логика по хоризонтала или вертикала. Мощните каменни блокове поставни хаотично и в безпорядък кореспондират с природната среда. Това е една от най-автентичните каменни зидарии поради факта, че елементите не са обработени по никакъв начин. Блоковете остават с такава формата с каквато са добити от природата. Дебелината на стената се увеличава значително, но това подобрява и микроклимата в помещението поради подобрената изолация.

   

   

   Днес ефектът и естетиката на речните камъни може да се постигне и с облицовка с обработени плочи от гнайс, които са с дебелина около 2-4см.

   

   

   

В строителството се използват много други видове естествени камъни, някои по-екзотични, други не. Съществува огромно разнообразие, но целта на статията е да представи най-срещаните и използвани видове в нашата практика. Монтирани правилно облицовките и зидариите от естествен камък са много издържливи на атмосферните условия, не се нуждаят от поддръжка и запазват естетическите си качества за десетилетия.

Макар и приблизителни по-долу описаните стойности имат едно основно предимство. Те предлагат процентно съотношение на отделните строително-монтажни работи спрямо цялата стойност на еднофамилната къща. Този анализ е от съществено значение при вземането на важни решения като как би се отразило на общия бюджет завишаването на топлоизолацията, използването на по-луксозна дограма или по-скъпи настилки. Този анализ ще помогне и на нас проектантите да намерим златната среда при завишаване на определени елементи от сградата с оглед на редуциране на експлоатационните разходи за отопление впоследствие.

Примерните цени за СМР са взаимствани от сп. „Строителен обзор” бр.2 от 2012 г. и са формирани за двуетажна еднофамилна къща с монолитно изпълнение и РЗП 335 кв.м.

Описаните по-горе цени са без ДДС.

Анализът е направен за двуетажна къща без подземен етаж. При наличие на сутерен цената на квадратен метър би претърпяла известно повишение в следствие на завишените изкопни работи, стоманобетонни елементи и изолационни работи. В горната цена не са включени санитарните прибори. Отделно трябва да се калкулира и благоустрояването на двора, което е отделен елемент на проекта.

Основен принцип при ценообразуването е, че при по-голяма квадратура относителната стойност на един квадрат пада и обратно е в сила. Луксозното изпълнение може драстично да завиши дадените стойности.

    Понятието „топлоизолационна система“ обозначава пълния набор от елементи, които са необходими за постигане на ефективна топлоизолация – започвайки от обработка на фасадната стена, преминавайки през правилното монтиране на топлоизолационните плоскости посредством дюбели и завършвайки със защитаването на топлоизолационните панели с армирана със стъкло-текстилна мрежа шпакловка. Добре е топлоизолационната система да е сертифицирана, което означава, че тя е произведена според определени норми и отговаря на конкретни технически изисквания. Обикновено тези системи се разработват от фирмите производители на топлоизолационни панели. Стриктното спазване на изискванията на топлоизолационната система е гаранция за качество.

    Най-често използваните видове топлоизолационни плоскости и рула, които намират приложение и в България са:  EPS (експандиран полистирен),  XPS (екструдиран полистирен), стъклена и каменна вата. Нека разгледаме по-обстойно отделните видове изолации.

    Изолационните плочи от експандиран полистирен /EPS/ са с  паропропускливост близка до тази на традиционните строителни материали, което я прави най-подходяща за изолация на фасадни стени. Поради отворената структура на порите EPS e водопропусклив и водопоглъщащ материал, затова е необходимо, ако се използва за изолиране на покривни тераси или неизползваеми плоски покриви, той да е добре защитен от атмосферната вода и влага посредством подходяща хидроизолационна система.  Плоскостите EPS не изпускат вредни газови емисии.

    Изолационните плочи от екструдиран полистирен /XPS/ са с голяма механична якост. Поради затворената структура на порите XPS е паро- и водонепропусклив. Поради тези си качества XPS намира широко приложение при плоските покриви и тераси, при така наречения „обърнат покрив“ и при топлоизолиране на помещенията отвътре. XPS е правилния избор, когато  топлоизолирането на фасадната стена не може да стане отвън. В този случай XPS не позволява на парите от помещението да навлязат в слоевете на стената и да влошат нейните топлоизолационни качества.

    Каменната вата е негорим, нестареещ и силно паропропусклив материал. При нея може да се постигне в най-голяма степен ефекта на „дишащата стена“. Парите от помещенията свободно преминават през структурата на стената и по този начин създават здравословен и уютен микроклимат. Каменната вата е и първокласна шумоизолация. Системата е устойчива на екстремни атмосферни условия и топлинни натоварвания. Не на последно място каменната вата е с клас по реакция на огън А1.

    Един от основните въпроси, които се задават при санирането на сгради е дали топлоизолацията да бъде поставена отвън или отвътре. Определено външната топлоизолация е за предпочитане, когато говорим за постоянно обитаване на помещенията. В този случай конструкцията на сградата заедно със стените и останалите елементи поемат топлината от помещенията и поради своята голяма топлинна инерция те контролират пиковете и спадовете в отоплението. Помещенията се загряват по-бавно понеже на конструкцията и отнема време да достигне необходимата температура. При постоянно обитаване това е без значение, защото този процес се случва веднъж годишно през есента, когато сградата се отоплява за пръв път. Не така стои въпросът при вилните сгради, които през по-голямата част от времето са необитаеми, а отоплението е необходимо главно през уикендите. Тогава не е целесъобразно да се отоплява конструкцията, защото докато тя повиши температурата си почивката ще е свършила. През това време обаче обитателите ще изпитват постоянно усещане за студ. Вътрешната топлоизолация екранира студената стена и тогава е необходимо да се загрее само въздуха в помещенията. Те от своя страна се загряват бързо, но и бързо изстиват след спиране на отоплението.

    Постигането на пълен топлоизолационен плик на сградата означава да се изолират всички елементи и да се елиминират обичайните топлинни мостове, които развалят цялостния ефект от топлоизолацията. Местата, на които трябва да се обърне особено внимание, са зоните около прозорците и вратите, външните ъгли на помещенията, зоната на допир на стената с плочата, всички издатини на сградата (еркери, балкони и козирки) и всички хоризонтални елементи, които граничат с външен въздух. Поради свойството на топлия въздух да се издига нагоре от таваните се губи най-много топлина.

    В заключение едва ли трябва да повтаряме преимуществата на топлоизолираните сгради пред останалите, но може би трябва отново да споменем, че техните най-съществените плюсове са осигурения по-висок комфорт на живот при по малки експлоатационни разходи за отопление. Днес топлоизолирането на сградите се отъждествява със зелена и щадяща природата технология, която намалява въглеродния отпечатък на сградата. Тя е един от елементите на устойчивото строителство.

    Доброто ослънчаване на помещенията има много ползотворно влияние върху обитателите. На първо място се постига добър микроклимат понеже слънчевите лъчи унищожават вредните микроорганизми във въздуха. По естествен начин се постига добра хигиена на средата за живеене. През слънчевите зимни дни лъчите навлизат дълбоко в стаите и повишават значително температурата в ослънчените помещения, което от своя страна пести енергия и средства за отопление. Добре осветената стая подобрява тонуса и допринася за доброто психическо и физическо здраве на обитателите си. Не на последно място трябва да се отбележи и минимизирането  на употребата на изкуственото осветление. Това е важно по две причини: първо се намалява консумацията на електроенергия, която ежегодно покачва своята цена и второ – не се напрягат очите на човек, понеже те са пригодени да функционират най-добре на естествена светлина. Естествената светлина е с най-високо качество и е най-ефикасния светлинен източник на разположение днес. Тя също така е и безплатна, което не е маловажно.

    Ако направим виртуално разпределение на помещенията в една къща, то правилното място на дневната е на юг. По този начин тя ще получи максимално ослънчаване без да прегрява от силното западно слънце. Мястото на спалнята е на изток или юг. Макар и западът да е добре ослънчен, ниското слънце води до прегряване което не е добре за здрав нощен сън. Мястото на кабинета, библиотеката и сервизните помещения е на север. Северът е най-неблагоприятната посока и затова стълбищните клетки и обслужващите помещения е добре да се разположат там. Кабинетът и библиотеката са с висока функционална стойност, но те се разполагат на север по друга причина. Равномерната естествена дифузна светлина в помещението е перфектна за четене и творческа работа. Разбира се теорията е едно, а конкретния парцел със своите специфични особености е нещо съвсем различно. Правилата се използват за насока, но винаги се стига до компромисен вариант, когато се налага такъв.

    Говорейки за ослънчаване няма как да не засегнем и обратния ефект – прекомерното ослънчаване или преослънчаването. Понякога в желанието си да осигурим максимално остъкляване, ние архитектите допускаме прекомерно прегряване на помещенията. Това разбира се понижава комфорта на обитаване и води със себе си нови разходи за климатизация. За да се предпазят помещенията от прегряване може да се използват редица мерки. Пасивните мерки са свързани с конфигурацията на елементите на къщата– наличието на балкони, еркери, козирки и стрехи, които да засенчват помещенията и да ги защитават от директните лъчи на слънцето. Хубавото в случая е, че лятното слънце е високо и всяка достатъчно голяма издатина би защитила стаите, докато през зимата ниското слънце влиза невъзпрепятствано. Пасивните мерки излизат и най-евтино, понеже бидейки част от сградата, те изпълняват двойна функция и не се налага използването на активни или специализирани мерки.

    Когато няма възможност да се използват пасивни мерки или естетиката на къщата не позволява това, архитектът може да прибегне до специализирани слънцезащитни елементи. Това са жалузите, външните щори и тентите. Изборът при тях е огромен и границите са единствено във въобръжението на проектанта. Активните мерки за защита от преослънчаване са особено актуални при ниско-енергийните и пасивните къщи.

    Каквито и мерки да изберете, хубаво е да имате в предвид силата и потенциала на слънцето. То може да бъде ваш съюзник в превръщането на вашата къща в уютен дом.