Архитектура по време на криза – как да спестим от строителството на къщата

   Как се „твори” архитектура по време на криза и как тази архитектура да не е белязана от кризисните неблагоприятни особености на времето си? Този въпрос е еднакво труден за нас като архитекти и за нашите клиенти като реални ползватели на готовия „продукт“- Къщата / домът, офисът, вилата…своето пространство/.  Tрябва ли да се жертва красотата на къщата, детайлите по фасадата и функционалността на помещенията, за да се намали малко или повече цената на строителството? Тук ще кажете отговорът е ясен – зависи от целите на строителството, а не от кризата. Ще се опитам със следващите изречения да изложа своята гледна точка по темата, а именно тази на Архитекта.

   Нека започнем с това, че архитектурата е професия, но и изкуство. В смисълът си тя често е обвързана с крупни суми – за измисляне и строителство, за сътворяване и реализиране. В по-голямата си част архитектурата е занаят, осъществяващ се в неделима зависимост от времето, мястото и хората. И този занаят като останалите такива има своите тънкости и особености. Проектите на къщи и готовият резултат – желаната къща за конкретния собственик, могат да бъдат постигнати по много и различни начини, като всеки от тях изисква различно време и ресурси /пари/.

   Стоежът на една къща, дори и най-малката, е начинание, което изисква немалко средства, които по време на криза масово не достигат. Възниква логичният въпрос: ако не ми стигат парите за мечтаната къща кое да жертвам в името на идеята все пак да имам къща: да смаля квадратурата или да използвам по-евтини материали? Дали трябва да строя или да купя готова къща? Дали изобщо търся къща или апартамент? Дали целя проект на къща или проект на вила? Това са само част от въпросите, през които всеки преминава преди да изясни първо пред себе си своята идея в зародиш – идеята за проект на Своята къща.

   Стигне ли се до компромиси, то те  винаги се постигат трудно, защото къщата, за която всеки мечтае е винаги по-просторна, по-разчупена, по-уникална, и още много „по”-та от реалните възможности, от истинската ни платежоспособност. От друга страна за разлика от покупката на апартамент, строителството на къща е начинание с дългосрочна перспектива, за някои дори призвание или пък единствено материално осмисляне на спестените /спечелени, наследени, придобити…/ пари. Ползвайки се  поне от две поколения във всеки род, дори и един грешен избор по време на нейното проектиране може да компрометира цялото бъдещо ползване на дома. Проектът на една къща се прави след обстоен и изчерпателен разговор с клиента – за важните параметри в заданието, и за тези които са просто пожелателни; от кои неща клиента е готов да се откаже, ако се наложи да се редуцира цената на строителството и кои трябва да присъстват задължително и т.н. Проектите на къщите следва да се правят с възможност за бъдещо  преустройство и възможна смяна на предназначението на помещенията, ако и когато това е необходимо, за да може да бъдат посрещнати променените нужди на семейството на един по-следващ етап от живота.

   Хората често забравят или по-скоро не знаят, че цената на проектирането е една нищожна част от реалната себестойност на къщата. В действителност цената на проектите възлиза на 3-5% от цялата сума, а един некачествен проект може да оскъпи строителството с много проценти. Ето някои конкретни аспекти от проектантския процес, които могат да бъдат взети под внимание и които могат да спестят много от ограничените средства на клиента:

– оптимизиране на квадратурата на помещенията, като се имат предвид следните данни: минималната квадратура на една спалня е 12 квадрата, оптималната е 15-16, над 25 е вече лукс. Човек трябва да си направи реалистична преценка колко да са големи стаите в къщата;

– оптимизиране на броя и вида на помещенията: дневната е задължителна, но броя на спалните трябва да бъде внимателно уточнен. Особено внимание се обръща и на допълнителните помещения, които трябва да присъстват в една къща (котелно, склад за продукти, склад за инструменти за двора, гардеробно и т.н.);

– необходим ли е гараж или паркомясто би свършило същата работа. Гаражът трябва да се отоплява, а и трябва да се вземат предвид материалите, които ще са необходими за неговото строителство;

– преценяване и подбиране на правилните строителни материали: на пазара има вече доста видове тухли, всеки от които има своите предимства. Понякога цената за самия материал не е определяща а процесите, които той изисква след себе си до пълното завършване на къщата. Например една зидана стена се нуждае от гипсова мазилка, колоркит и боя. Стена от гипсокартон би спестила гипсовата мазилка. Сухото строителство спестява време и разходи;

– зониране и групиране на помещенията, за да се съкрати пътя на инсталациите, както и да се намали площта на коридорите;

– с топлоизолацията компромис не трябва да се прави, защото тя ще се изплати неколкократно в процеса на експлоатацията на къщата;

– етапност в строителството (ако това е възможно): всеки проект би могъл да се разработи за поетапно строителство. Например първо се строи къщата, а в един по-следващ етап се строи гараж, външен склад, масивна ограда или зона за барбекю и др. В по-редки случаи може да се предвиди етапност в строителството и по височина (първо се строи един етаж, а след години се довършва и втория или третия и т.н.);

– мисъл в перспектива – използване на енергоспестяващи технологии, които ще се изплатят във времето: възобновяемите източници на енергия биха спестили огромна част от сметките за електроенергия при ползването на къщата.

– каква да е къщата: едноетажна, двуетажна или…. Стълбището отнема 8-10 квадрата от площта на всеки етаж;

– без стоманобетонна плоча под скатния дървен покрив: макар, че според мен тази плоча има своето значение, тя увеличава разходите по строителството без реално да се използва;

– детайлите по фасадата трябва да присъстват, макар и пестеливо за хората с нисък бюджет. Все пак домът е наслада и на сетивата, както и повод за гордост на стопанина. Една красива къща доставя удоволствие на своите собственици, на техните съседи, както и на всички видели я.

   Като извод мога да обобщя, че проектът на всяка къща се прави от архитект, но прилича на собствениците си. Те са тези, които са най-заинтересовани тя да изглежда и да се реализира според очакванията им. По тази причина и комуникацията между проектант и клиент е не само много важна, а основополагаща за бъдещи успешни и за двете страни услуга и продукт. Страните трябва да си комуникират и партнират активно, за да може крайният продукт да удовлетворява всички и да няма разочаровани. Защото както разбрахме и архитектурата като останалите изкуства е само занаят и работа, а проектите са само линии върху хартията, докато не бъдат реализирани наяве, докато идеята не се превърне в продукт и очакванията не бъдат оправдани.